27.04.2019 г., 1:15

Душата на поета

859 0 1

          Душата на поета

 

Душата на поета е като птица,

не можеш я затвори в клетка.

Тя все ще иска да излита,горката,

високо в небето и ниско в житата.

 

Душата на поета търси Любовта,

вдъхновение, страст, когато е обичана.

А колко тъжно е когато остане сама,

бори се, блъска се, лутане се в самота!

 

Душата на поета когато намери Жена,

тя литва високо, твори, ниже слова!

Ако разбере, открие поетичната му душа,

тя ще бъде най-щастлива жена на света!

 

Душата на поета е ранима всякога,

лоши хора, лоша дума нараняват я веднага!

Защо бе хора? Какво направила ви е  тя?

душата на поета, разбира я само истинска Жена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...