Душата с пепел ми посипа

30 нояб. 2011 г., 16:08

Поэзия

695 0 6

Душата с пепел ми посипа
Душата с пепел ми посипа,
цигара бавно пак догаря
забравена във пепелника стар.
Бутилка пак търкаля се по пода
какво пък... празна е... егал (все едно).
Навън утро мрежелее
всред трамваи, тропот, звън.
Но моите очи не ще огрее
дългоочакваният сън.
Отпускам морно тяло,
но във вените бучи кръвта ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Душата с пепел ми посипа

Искате да прочетете повече?

Предложения