Душата с пепел ми посипа
Душата с пепел ми посипа
Душата с пепел ми посипа,
цигара бавно пак догаря
забравена във пепелника стар.
Бутилка пак търкаля се по пода
какво пък... празна е... егал (все едно).
Навън утро мрежелее
всред трамваи, тропот, звън.
Но моите очи не ще огрее
дългоочакваният сън.
Отпускам морно тяло,
но във вените бучи кръвта
по отминала наслада
с нежната ти плът.
И се питам пак защо ли
тихо стана, отлетя...
И отнесе крехък спомен
във среднощната тъма.
Не каза сбогом, дума не изрече,
даже укор не видях.
Просто си излезе и отнесе
всичко, даже и съня.
А утрото настъпва бавно,
цигара, догоряла в пепелника стар,
забравена стои.
Виена 27/11/2011
Рикардо Дакар
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рикардо-Дакар Всички права запазени
