Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
8 дек. 2021 г., 18:46  

Душата ти е незасята нива... 

  Поэзия » Гражданская
1122 2 5

От сребърната лира на Орфей
огласяна до днес от памтивека,
прегърнала и рожба и злодей,
една страна. По женски е нелека,
във вените ѝ Дунав, и Велека,
са влели синя кръв и затова,
царете и владиците си помни,
с косичник връзва бури гороломни
и слуша на сърцето си зова.

 

За рожби не проклиня, но тъжи,
забрадката ѝ черна, като рана
и капе кръв от глуми и лъжи,
в душата ѝ - по-горда от Балкана,
но наша майка родна тя остана.
И алчният до дън покварен свят,
пак любовта ни българска е жива.
Но тънка мрежа люшка и приспива...
Българийо, орлите пак летят,
Но лъвовете, майко сладко спят.
Душата ти е незасята нива...

 

 

 

 


 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??