Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
Dec 8, 2021, 6:46 PM  

Душата ти е незасята нива... 

  Poetry » Civilian
1120 2 5

От сребърната лира на Орфей
огласяна до днес от памтивека,
прегърнала и рожба и злодей,
една страна. По женски е нелека,
във вените ѝ Дунав, и Велека,
са влели синя кръв и затова,
царете и владиците си помни,
с косичник връзва бури гороломни
и слуша на сърцето си зова.

 

За рожби не проклиня, но тъжи,
забрадката ѝ черна, като рана
и капе кръв от глуми и лъжи,
в душата ѝ - по-горда от Балкана,
но наша майка родна тя остана.
И алчният до дън покварен свят,
пак любовта ни българска е жива.
Но тънка мрежа люшка и приспива...
Българийо, орлите пак летят,
Но лъвовете, майко сладко спят.
Душата ти е незасята нива...

 

 

 

 


 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??