Уморих се да бягам, толкова пътища претърколих,
като камък, отчупен сам от върха на скалата .
Уморих се да моля за всичко и нищо, а теб не измолих
и останах оня камък изпотрошил душата.
Сякаш бях длъжна да знам, че душата ти е от стъкло
и толкова лесно, даже с думи, може да се счупи.
Стъкълцата се разпръскват, падат, като из ведро,
но аз не знам... как да те обичам, така и не се научих.