Душата завещава

17 мар. 2024 г., 17:54

Поэзия » Гражданская

106 0 0

Научим ли сърцето да прощава,

а устните да сдържат яростта,
душата безвъзвратно завещава,
да не политнем нивга в пропастта.

Научим ли ръката да подава,
без да очаква нищо след това,
душата безконечно
завещава
спокойни дни и почит към рода.

Научим ли емоциите спокойно
да тласкат непокорството в кръвта,
душата ни ще отлети достойно,
за да възкръсне в рая на честта...