Mar 17, 2024, 5:54 PM

Душата завещава

Poetry » Civic

444 0 0

Научим ли сърцето да прощава,

а устните да сдържат яростта,
душата безвъзвратно завещава,
да не политнем нивга в пропастта.

Научим ли ръката да подава,
без да очаква нищо след това,
душата безконечно
завещава
спокойни дни и почит към рода.

Научим ли емоциите спокойно
да тласкат непокорството в кръвта,
душата ни ще отлети достойно,
за да възкръсне в рая на честта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0