Душата завещава

17.03.2024 г., 17:54 ч.

Поезия » Гражданска

198 0 0

Научим ли сърцето да прощава,

а устните да сдържат яростта,
душата безвъзвратно завещава,
да не политнем нивга в пропастта.

Научим ли ръката да подава,
без да очаква нищо след това,
душата безконечно
завещава
спокойни дни и почит към рода.

Научим ли емоциите спокойно
да тласкат непокорството в кръвта,
душата ни ще отлети достойно,
за да възкръсне в рая на честта...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.