28 дек. 2007 г., 17:30

Душица

1.5K 0 3

Душица

Нищо не разбрах, защо ли полудях,

искам аз да ви напиша за мойта мъничка душица.

Тя е мъничка пчелица, непораснала дори,

не знае как и да полети,

а толкова желае тя да поиграе.

Да лети на воля и навред

и да събира щастие наречено "мед".

Но не знае как да се реши,

страх я е да полети.

Сгушила се е тихо и мълчи,

но колко ли ще продължи?

Иска й се да излезе и да закрещи дори,

но не знае дали после много ще я заболи.

Така дилемата стои си и не знае

как да продължи да излезе да живее или да си стои.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Хаджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...