Dec 28, 2007, 5:30 PM

Душица

1.5K 0 3

Душица

Нищо не разбрах, защо ли полудях,

искам аз да ви напиша за мойта мъничка душица.

Тя е мъничка пчелица, непораснала дори,

не знае как и да полети,

а толкова желае тя да поиграе.

Да лети на воля и навред

и да събира щастие наречено "мед".

Но не знае как да се реши,

страх я е да полети.

Сгушила се е тихо и мълчи,

но колко ли ще продължи?

Иска й се да излезе и да закрещи дори,

но не знае дали после много ще я заболи.

Така дилемата стои си и не знае

как да продължи да излезе да живее или да си стои.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина Хаджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...