28.12.2007 г., 17:30

Душица

1.5K 0 3

Душица

Нищо не разбрах, защо ли полудях,

искам аз да ви напиша за мойта мъничка душица.

Тя е мъничка пчелица, непораснала дори,

не знае как и да полети,

а толкова желае тя да поиграе.

Да лети на воля и навред

и да събира щастие наречено "мед".

Но не знае как да се реши,

страх я е да полети.

Сгушила се е тихо и мълчи,

но колко ли ще продължи?

Иска й се да излезе и да закрещи дори,

но не знае дали после много ще я заболи.

Така дилемата стои си и не знае

как да продължи да излезе да живее или да си стои.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Хаджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...