28.12.2007 г., 17:30

Душица

1.5K 0 3

Душица

Нищо не разбрах, защо ли полудях,

искам аз да ви напиша за мойта мъничка душица.

Тя е мъничка пчелица, непораснала дори,

не знае как и да полети,

а толкова желае тя да поиграе.

Да лети на воля и навред

и да събира щастие наречено "мед".

Но не знае как да се реши,

страх я е да полети.

Сгушила се е тихо и мълчи,

но колко ли ще продължи?

Иска й се да излезе и да закрещи дори,

но не знае дали после много ще я заболи.

Така дилемата стои си и не знае

как да продължи да излезе да живее или да си стои.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Хаджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...