много, много, толкова скоро,
когато започна света
с теб - тихичък, трапчинков кентавър
се облегнахме на ръба на онзи лотос,
който държи вселената да не излезе от фокус
и се намърдахме в отредените ни души
аз - бясно,
ти - деликатно
отвън остана едно сърце да стърчи
пророкува ни един несъществуващ туарег,
забравил под възглавницата на Сахара себе си,
небето, щом видя това, бързо нахвърли всичките си чаркове ...