Душите ни са трапчинки по гръбнака на вечността
много, много, толкова скоро,
когато започна света
с теб - тихичък, трапчинков кентавър
се облегнахме на ръба на онзи лотос,
който държи вселената да не излезе от фокус
и се намърдахме в отредените ни души
аз - бясно,
ти - деликатно
отвън остана едно сърце да стърчи
пророкува ни един несъществуващ туарег,
забравил под възглавницата на Сахара себе си,
небето, щом видя това, бързо нахвърли всичките си чаркове
в два-три облака и търти, където му видят ветровете
зениците ни пеят с изпотени ноти
безотговорни оратории
и само абажурът на нощта ни слуша,
но какво от това
понякога се молим,
друг път считаме това за ерес -
религия е сливането ни,
която спира водопадите около нас
и ни съблича
гениално оглупели от любов, което значи -
време е да се родим
аз като мъж,
ти - жена,
но може и обратното
© Десислава Атанасова All rights reserved.
