mariq-desislava (Десислава Атанасова)
20 22
Mar 17, 2013, 11:11 PM

Душите ни са трапчинки по гръбнака на вечността 

  Poetry » White poetry
977 0 7

много, много, толкова скоро,

когато започна света

с теб - тихичък, трапчинков кентавър

се облегнахме на ръба на онзи лотос,

който държи вселената да не излезе от фокус

и се намърдахме в отредените ни души

 

аз - бясно,

ти - деликатно

отвън остана едно сърце да стърчи

 

пророкува ни един несъществуващ туарег,

забравил под възглавницата на Сахара себе си,

небето, щом видя това, бързо нахвърли всичките си чаркове

в два-три облака и търти, където му видят ветровете

 

зениците ни пеят с изпотени ноти

безотговорни оратории

и само абажурът на нощта ни слуша,

но какво от това

 

понякога се молим,

друг път считаме това за ерес -

религия е сливането ни,

която спира водопадите около нас

и ни съблича

 

гениално оглупели от любов, което значи -

време е да се родим

аз като мъж,

ти - жена,

но може и обратното

© Десислава Атанасова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??