Два камъка прегърнати
Денем и нощем,
в пек и в студ, през
август и декември,
камъните са тук.
Ангелски чисти.
Мъртви сърца.
Ъглови, кръгли,
красят върха.
А бяха мъж и жена.
С палач - любовта.
Родени един за друг, но писано
е било
гръм да ги срази,
издъхвайки с усмивка,
ръцете вплели
на вечен венец.
Аз ги видях.
Ти ги докосна
и в тях отново сърца затуптяха!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
