Денем и нощем,
в пек и в студ, през
август и декември,
камъните са тук.
Ангелски чисти.
Мъртви сърца.
Ъглови, кръгли,
красят върха.
А бяха мъж и жена.
С палач - любовта.
Родени един за друг, но писано
е било
гръм да ги срази,
издъхвайки с усмивка,
ръцете вплели
на вечен венец.
Аз ги видях.
Ти ги докосна
и в тях отново сърца затуптяха!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
