Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
29.08.2017 г., 15:03 ч.

Два камъка прегърнати 

  Поезия » Акростихове
721 1 12

Денем и нощем, 

в пек и в студ, през

август и декември, 

 

камъните са тук. 

Ангелски чисти. 

Мъртви сърца. 

Ъглови, кръгли, 

красят върха. 

А бяха мъж и жена.

 

С палач - любовта.

Родени един за друг, но писано

е било

гръм да ги срази,

издъхвайки с усмивка, 

ръцете вплели

на вечен венец. 

Аз ги видях. 

Ти ги докосна

и в тях отново сърца затуптяха! 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Два камъка прегърнати!Нима любовта е дадена само за нас,живите.Тя е отредена за цялата природа.А това за живи и неживи сме си го измислили ние,хората.
  • Горе-долу, не падам духом! Поздрави!
  • Васе, радвам се, че не си изневерила на оригиналния си стил. Прочетох мъдри, красиви, силни и въздействащи стихове, стихове, в които отстояваш гражданска и социална позиция, стихове, които те карат да се замислиш... И много заслужени награди... Браво!!! А как са крилете? Закърпени ли са?
  • Прилича ми на легенда, Васе.
    Харесах.
  • Много силно въздействащ стих, Васе! Поздравления!
  • Много специална е твоята поезия, Васе, винаги влагаш един дълбок замисъл! Поздрав и от мен!
  • Хуба стих Васе много хубав!Поздравления мила!
  • Идеята е много интересна. Би могло да се получи шедьовър от нея. Хареса ми. Поздрав, Васи!
  • Васе, страхотен стих,! Нека да туптят сърцата...
  • Харесах, Васе, много.
    Поздрави.
  • Хареса ми много идеята и стиха, като цяло! Поздрави!
  • И аз ги видях, чрез твоите слова, Васе!
Предложения
: ??:??