Двадесет грама и още...
съхранявам във тимус-коптор.
Но жлезата ми е неудобен -
за Двадесет грама - затвор!
Всеки път сама се смалява,
щом се чувствам израснала Аз...
А сърцето в близост долавя
всяка вопличка за ширина.
Още търся с какво да забавя -
този странен тесно-растеж...
Че стремежът - небето скъсява
за двадесетграмов летеж.
И отново се чувствам приспана...
хапче взех за сърдечен туптеж.
Ще сънувам в летаргия грама -
по-голям... да лети надалеч...
© Даниела Все права защищены