29.12.2018 г., 9:45  

Двадесет грама и още

656 0 0

Двадесет грама и още... 

съхранявам във тимус-коптор. 

Но жлезата ми е неудобен - 

за Двадесет грама -  затвор!

Всеки път сама се смалява, 

щом се чувствам израснала Аз... 

А сърцето в близост долавя 

всяка вопличка за ширина. 

 

Още търся с какво да забавя - 

този странен тесно-растеж... 

Че стремежът - небето скъсява 

за двадесетграмов летеж.

И отново се чувствам приспана... 

хапче взех за сърдечен туптеж. 

Ще сънувам в летаргия грама - 

по-голям...  да лети надалеч... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...