Двадесет грама и още... 

съхранявам във тимус-коптор. 

Но жлезата ми е неудобен - 

за Двадесет грама -  затвор!

Всеки път сама се смалява, 

щом се чувствам израснала Аз... 

А сърцето в близост долавя 

всяка вопличка за ширина. 

Още търся с какво да забавя - 

този странен тесно-растеж... 

Че стремежът - небето скъсява 

за двадесетграмов летеж.

И отново се чувствам приспана... 

хапче взех за сърдечен туптеж. 

Ще сънувам в летаргия грама - 

по-голям...  да лети надалеч...