Двадесет и четвърти май
Посвещавам на всички млади хора в България -
с неугасваща вяра в техните духовни сили!
Сред хор от птици очаровани
зад хълма пълната луна стопи се
и поздрави ме изгревът тържествено,
а възгласи на млади хора
надеждата възнасяха до Бога...
Сред хор от птици очаровани
възходът слънчев срещнах -
погледнах в миналото пак
и Кирила с Методия съзрях.
Творяха най-прилежно
знак след знак
и бъдещето търпеливо зидаха.
О, младост, продължи строежа им!
Основите му здрави се оказаха -
на поколенията български отново
те истинния път показаха.
Изправих се и поглед вдигнах.
Утрото вече настъпило беше
и птичият хор все по-тихо звучеше,
но в майския ден,
от младост окрилен,
пак крехка надежда струеше...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Танчева Все права защищены
