Двадесети март
А Пролетта щурмува упорито,
пространства, клони, сънища, очи...
Дали я виждаме, не ни и пита,
люлее свойте люлки от лъчи.
На Пролетта корона ѝ не трябва.
Тя си остава нашата принцеса.
Душите ни са нейни. Тя ги грабва
и питаме я радостно:" Къде са
тревите, птиците и ветровете,
възторга, порива и песента?"
Тя ни закичва мислите със цвете
и става някак по-красив света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
