Двадесети март

20 мар. 2020 г., 18:30

Поэзия » Пейзажная

1220 3 0

А Пролетта щурмува упорито,
пространства, клони, сънища, очи...
Дали я виждаме, не ни и пита,
люлее свойте люлки от лъчи.

На Пролетта корона ѝ не трябва.
Тя си остава нашата принцеса.
Душите ни са нейни. Тя ги грабва
и питаме я радостно:" Къде са

тревите, птиците и ветровете,
възторга, порива и песента?"
Тя ни закичва мислите със цвете
и става някак по-красив света.