А Пролетта щурмува упорито,
пространства, клони, сънища, очи...
Дали я виждаме, не ни и пита,
люлее свойте люлки от лъчи.
На Пролетта корона ѝ не трябва.
Тя си остава нашата принцеса.
Душите ни са нейни. Тя ги грабва
и питаме я радостно:" Къде са
тревите, птиците и ветровете,
възторга, порива и песента?"
Тя ни закичва мислите със цвете
и става някак по-красив света.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
