Mar 20, 2020, 6:30 PM

Двадесети март 

  Poetry » Landscape
1379 3 0
А Пролетта щурмува упорито,
пространства, клони, сънища, очи...
Дали я виждаме, не ни и пита,
люлее свойте люлки от лъчи.
На Пролетта корона ѝ не трябва.
Тя си остава нашата принцеса.
Душите ни са нейни. Тя ги грабва
и питаме я радостно:" Къде са
тревите, птиците и ветровете,
възторга, порива и песента?"
Тя ни закичва мислите със цвете
и става някак по-красив света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Random works
: ??:??