3 мая 2007 г., 02:29

Двама  

  Поэзия
451 1 1
... присядам кротко край душата ти
на прага на пропускащото утро
пропуснати през шепите минутите
залязвам с всеки влюбен поглед
целувките ти още ме изгарят
и всеки миг превръщам в спомен
притихнал в нас за да остане .
И няма звук, и няма думи
а само сбъдване в нощта
Вселената замряла помежду ни
отрони падаща звезда .
И няма вчера всичко е сега
светът прилича цял на твоите очи
и двамата сме пленници на любовта
... узрели глътка тишина да споделим!

© Радка Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??