May 3, 2007, 2:29 AM

Двама  

  Poetry
450 1 1
... присядам кротко край душата ти
на прага на пропускащото утро
пропуснати през шепите минутите
залязвам с всеки влюбен поглед
целувките ти още ме изгарят
и всеки миг превръщам в спомен
притихнал в нас за да остане .
И няма звук, и няма думи
а само сбъдване в нощта
Вселената замряла помежду ни
отрони падаща звезда .
И няма вчера всичко е сега
светът прилича цял на твоите очи
и двамата сме пленници на любовта
... узрели глътка тишина да споделим!

© Радка Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??