3.05.2007 г., 2:29

Двама

612 1 1
... присядам кротко край душата ти
на прага на пропускащото утро
пропуснати през шепите минутите
залязвам с всеки влюбен поглед
целувките ти още ме изгарят
и всеки миг превръщам в спомен
притихнал в нас за да остане .
И няма звук, и няма думи
а само сбъдване в нощта
Вселената замряла помежду ни
отрони падаща звезда .
И няма вчера всичко е сега
светът прилича цял на твоите очи
и двамата сме пленници на любовта
... узрели глътка тишина да споделим!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...