Двама

6 янв. 2010 г., 13:02

Поэзия » Любовная

565 0 2

Красива бе зората

на онзи летен ден.

Спокойна бе душата,

светът - щастлив, смирен.

Във мислите блестеше

една идея с плам -

да бъдеш с мен, гореше

сърцето, цяло в блян.

Това бе светлината,

бе залезът, нощта.

Цветята и дъгата,

сребристата луна.

А полетът ни жарък

в ръцете на деня

се сливаше във ярък

стремеж към любовта.

Държахме младостта -

зелени и красиви.

И в нейната лъжа

се чувствахме щастливи.

1.12.2009г.