Двама
Красива бе зората
на онзи летен ден.
Спокойна бе душата,
светът - щастлив, смирен.
Във мислите блестеше
една идея с плам -
да бъдеш с мен, гореше
сърцето, цяло в блян.
Това бе светлината,
бе залезът, нощта.
Цветята и дъгата,
сребристата луна.
А полетът ни жарък
в ръцете на деня
се сливаше във ярък
стремеж към любовта.
Държахме младостта -
зелени и красиви.
И в нейната лъжа
се чувствахме щастливи.
1.12.2009г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Кънчева Все права защищены
