Красива бе зората
на онзи летен ден.
Спокойна бе душата,
светът - щастлив, смирен.
Във мислите блестеше
една идея с плам -
да бъдеш с мен, гореше
сърцето, цяло в блян.
Това бе светлината,
бе залезът, нощта.
Цветята и дъгата,
сребристата луна.
А полетът ни жарък
в ръцете на деня
се сливаше във ярък
стремеж към любовта.
Държахме младостта -
зелени и красиви.
И в нейната лъжа
се чувствахме щастливи.
1.12.2009г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
