15 июл. 2007 г., 17:06

Двама 

  Поэзия
2485 0 5
Вървяха двама под дъжда,
влюбени, независими от света.
Блестеше в очите им една искра.
Май не знаеха какво е самота.

Вървяха и се смееха, а дъжда валеше.
Мокри бяха, а и хладно беше.
Една искрица между тях искреше
и явно в душите топло беше.

За всеки има някой на света,
за да забрави що е самота.
Навред носеше се песента
как вървяха двама под дъжда.

© Илина Цонева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??