Двама
Вървяха двама под дъжда,
влюбени, независими от света.
Блестеше в очите им една искра.
Май не знаеха какво е самота.
Вървяха и се смееха, а дъжда валеше.
Мокри бяха, а и хладно беше.
Една искрица между тях искреше
и явно в душите топло беше.
За всеки има някой на света,
за да забрави що е самота.
Навред носеше се песента
как вървяха двама под дъжда.
влюбени, независими от света.
Блестеше в очите им една искра.
Май не знаеха какво е самота.
Вървяха и се смееха, а дъжда валеше.
Мокри бяха, а и хладно беше.
Една искрица между тях искреше
и явно в душите топло беше.
За всеки има някой на света,
за да забрави що е самота.
Навред носеше се песента
как вървяха двама под дъжда.
© Илина Цонева All rights reserved.
