Jul 15, 2007, 5:06 PM

Двама 

  Poetry
2446 0 5
Вървяха двама под дъжда,
влюбени, независими от света.
Блестеше в очите им една искра.
Май не знаеха какво е самота.

Вървяха и се смееха, а дъжда валеше.
Мокри бяха, а и хладно беше.
Една искрица между тях искреше
и явно в душите топло беше.

За всеки има някой на света,
за да забрави що е самота.
Навред носеше се песента
как вървяха двама под дъжда.

© Илина Цонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??