линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
11 авг. 2009 г., 22:44

Двама 

  Поэзия
543 0 16

Двама

 

Кой си ти и коя съм аз,

и какво проумяват истини

в дните ни, болни от спестени  милости,

сякаш пясък от слова

сипят миговете тишина…?

 

Помниш ли първите мечти,

нарисувани с очи и жажди,

сенките на любовта в изгревите на деня,

мислите за жестове и устни,

малките ни “кражби”…?

 

Първите ни крепости,

първите ни жертви, битките,

в които мъртво се оказваше

(единствено) различието между нас,

и, наказани да сме от обич смазани,

с теб поглъщахме сълзи

и се прегръщахме,

сякаш Утре нямаше на този свят…

 

Кой бе ти и коя бях аз, и защо все още сме един до друг?

 

Покрай нас осъмна грешен  

целият разцепен свят,

заболял от нужда да дели съдби,

да посреща себе си с вини…

може би забравил,

че в една Любов няма Аз и Ти.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??