Двама
Двама
Кой си ти и коя съм аз,
и какво проумяват истини
в дните ни, болни от спестени милости,
сякаш пясък от слова
сипят миговете тишина…?
Помниш ли първите мечти,
нарисувани с очи и жажди,
сенките на любовта в изгревите на деня,
мислите за жестове и устни,
малките ни “кражби”…?
Първите ни крепости,
първите ни жертви, битките,
в които мъртво се оказваше
(единствено) различието между нас,
и, наказани да сме от обич смазани,
с теб поглъщахме сълзи
и се прегръщахме,
сякаш Утре нямаше на този свят…
Кой бе ти и коя бях аз, и защо все още сме един до друг?
Покрай нас осъмна грешен
целият разцепен свят,
заболял от нужда да дели съдби,
да посреща себе си с вини…
може би забравил,
че в една Любов няма Аз и Ти.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
