Двама
Нещо хубаво пак си отива
във нощта с кадифените устни,
нещо хубаво в мене заспива,
след минута то ще ме напусне.
После пак ще се върне при мене,
ще целува косите ми в мрака,
топлина от гърдите ще вземе!
Дотогава дали ще дочакам?
В тази страшна, ужасна минута
изведнъж ще остана без тебе,
за да почна безкрай да се лутам
между спомени и примирение…
Остани, не отивай далече -
на ръка разстояние само!
Ти последно на мен се обрече!
Да останем завинаги двама!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елка Тодорова Все права защищены
