Нещо хубаво пак си отива
във нощта с кадифените устни,
нещо хубаво в мене заспива,
след минута то ще ме напусне.
После пак ще се върне при мене,
ще целува косите ми в мрака,
топлина от гърдите ще вземе!
Дотогава дали ще дочакам?
В тази страшна, ужасна минута
изведнъж ще остана без тебе,
за да почна безкрай да се лутам
между спомени и примирение…
Остани, не отивай далече -
на ръка разстояние само!
Ти последно на мен се обрече!
Да останем завинаги двама!
© Елка Тодорова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
