Елка (Елка Тодорова)
81 4389
May 18, 2018, 2:51 AM

Двама 

  Poetry » Love
445 2 16

 

Нещо хубаво пак си отива

във нощта с кадифените устни,

нещо хубаво в мене заспива,

след минута то ще ме напусне.

 

После пак ще се върне при мене,

ще целува косите ми в мрака,

топлина от гърдите ще вземе!

Дотогава дали ще дочакам?

 

В тази страшна, ужасна минута

изведнъж ще остана без тебе,

за да почна безкрай да се лутам

между спомени и примирение…

 

Остани, не отивай далече -

на ръка разстояние само!

Ти последно на мен се обрече!

Да останем завинаги двама!

© Елка Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Албенче, благодаря за вниманието!
  • Вълнуващо и искрено...Хареса ми, Елче!
  • Благодаря, Христо, Меги!
  • Много хубаво!
  • Хубаво е! Поздрав!
  • Много благодаря, Мария! Трогната съм!
  • Пресъздала си по невероятен начин, душевната борба на лирическата! Повече от прекрасно! Поздравления,Елка!
  • Благодаря, Петьо! Желая и на теб успехи!
  • Много лирично и на моменти-чувствено е, Елка. Поздрави за тази творба!
  • Благодаря много за прекрасните коментари, Младене, Маргарита, Георги, Ани, Силвия и Пепи! Трогната съм от положителните ви оценки! Желая на всички много вдъхновение!
  • Много е хубаво, Ели! Поздравления!
  • Красиво!
  • Една поетична лирична изповед, поднесена по превъзходен начин, към която всеки читател с душа не може да остане равнодушен. След подготвителните, начални редове, в мен буквално се вряза този откъс от творбата:

    "В тази страшна, ужасна минута изведнъж ще остана без тебе,
    за да почна безкрай да се лутам между спомени и примирение…
    Остани, не отивай далече - на ръка разстояние само!
    Ти последно на мен се обрече! Да останем завинаги двама!"

    Твориш прекрасна лирика, Елка. Аплаузи!
  • Хубаво пишеш.
  • Добре, добре...
  • Аплодисменти!
Random works
: ??:??