Двама сред звездите
Вечер, когато звездите,
на небето затрептят,
ние самотно търсещи душите,
в миг очите ни ще заблестят.
Ще се намерим в голямото,
безкрайно пространство,
ще спрем времето,
с могъщо господарство,
на космическата светлина.
Вечер, когато светът затихне,
погледни към безкрайността,
леко тя ще се усмихне,
и ти ще усетиш радостта.
Мислите ù ще пътуват,
ще те търсят сред звездите,
ще почувстваш как нахлуват
спомени на устните ù, косата и очите.
Когато видиш падаща звезда,
това е част от нейната мечта,
една частица от секундата,
в която ще се усмихнете и двамата...
© Радица Божилова Все права защищены