14 окт. 2014 г., 07:35  

Двама в лодката

587 0 2

Разбираме се двама с теб сега:
било до днес каквото то било е,
доплaваме във утрото брега
под грохота неспирен на прибоя

 

вълните ни преди да потрошат
на лодката продънена веслата
и слънцето и вятър изсушат
душите ни, трапосани в платната.

 

А знаем: на брега ни чака труд
и люлката приспивна на вълните
навярно ще ни липсва. Повод друг
ще има да раздаваме мечтите.

 

И няма да си връзваме кусур.
Взаимно ще простиме греховете.
И нека да тече купона щур
на тоз живот, обрали плодовете.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добри пожелания !
  • И няма да си връзваме кусури.
    Взаимно ще простиме греховете.
    И нека да тече купона щур
    на тоз живот, обрали плодовете.
    Поздрав за новата ти творба! Хареса ми и особено финала!
    Желая ти хубав ден и творчески успехи!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...