4 янв. 2019 г., 09:41

Дванадесет - Януари - три

754 11 29

Не ми се търсят думи. Вече не.

Огнища да строя. Да ги разваляш.

Което бе – се свърши и не е.

Не виждам смисъл да се каля.

 

Реката придойде. Вилня. Руши.

Въртя се в къщи като хала.

Държах две думи – две греди

преди бесът ѝ с тебе да отплава.

 

Почти изсъхнаха дебелите стени

и огънят отново ги ошари

с вълшебни сенки, и с мечти,

и с нежност, можеща да ги пожали…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...