9 июл. 2008 г., 19:24

"Двата Вълка"

2.4K 0 30

 

            "Двата Вълка"

 

Аз не ухажвам бляскави жени

като от рекламите и новините...

Съдбата - странната, така реши!

Да дочакам кротко старините...

 

И не похапвам скъпи ястия

на суетата хорска в ресторанта,

в тефтери смачкани - поезия

пиша си, развивайки таланта...

 

И както мога, нижа ред след ред,

рушейки граматичните устои...

За мене важното е най-напред

да споделя вълненията мои...

 

С другари - брат... И вълк със врагове...

Съвестта ми гледам да е чиста...

Веднъж мъдрец... Понякога - дете...

Се нижат дни... Разсипани мъниста...

 

Добър и лош... Приехте ме сред вас...

Ще хулите или ще ми се радвате -

забил съм зъбите в съня ви аз!

И леки стихове недейте чакате...

 

Ще се затвори вълчата ми паст,

но изтегнат в Рая на едната кълка,

или от Пъкъла на грешна страст

ще отеква грохотът на „Двата Вълка"...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аги, имах удоволствието да стигна и до този стих. Напълни ми душата. Познавам те "задочно" от десетина дни, но мисля, че съм опознала най-важното... И съм много щастлива, че имам тази привилегия. Поклон от Ани
  • Аплодисменти!!!
  • Много е хубаво!Поздрави,Вълчо!
  • Тези зъби, те просто галят душата!Страхотен си!Прегръдка от мен!
  • "...ще отеква грохотът на „Двата Вълка"...
    ____________________________________________

    Чува се Вълчо, чува се и гроота, и... тихото в теб!
    Който има "уши" чува! Поздрави приятелче!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...