9.07.2008 г., 19:24

"Двата Вълка"

2.4K 0 30

 

            "Двата Вълка"

 

Аз не ухажвам бляскави жени

като от рекламите и новините...

Съдбата - странната, така реши!

Да дочакам кротко старините...

 

И не похапвам скъпи ястия

на суетата хорска в ресторанта,

в тефтери смачкани - поезия

пиша си, развивайки таланта...

 

И както мога, нижа ред след ред,

рушейки граматичните устои...

За мене важното е най-напред

да споделя вълненията мои...

 

С другари - брат... И вълк със врагове...

Съвестта ми гледам да е чиста...

Веднъж мъдрец... Понякога - дете...

Се нижат дни... Разсипани мъниста...

 

Добър и лош... Приехте ме сред вас...

Ще хулите или ще ми се радвате -

забил съм зъбите в съня ви аз!

И леки стихове недейте чакате...

 

Ще се затвори вълчата ми паст,

но изтегнат в Рая на едната кълка,

или от Пъкъла на грешна страст

ще отеква грохотът на „Двата Вълка"...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аги, имах удоволствието да стигна и до този стих. Напълни ми душата. Познавам те "задочно" от десетина дни, но мисля, че съм опознала най-важното... И съм много щастлива, че имам тази привилегия. Поклон от Ани
  • Аплодисменти!!!
  • Много е хубаво!Поздрави,Вълчо!
  • Тези зъби, те просто галят душата!Страхотен си!Прегръдка от мен!
  • "...ще отеква грохотът на „Двата Вълка"...
    ____________________________________________

    Чува се Вълчо, чува се и гроота, и... тихото в теб!
    Който има "уши" чува! Поздрави приятелче!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...