22 окт. 2021 г., 18:40

Две дати от календара

434 4 8

ДВЕ ДАТИ ОТ КАЛЕНДАРА

 

В кое пространство крие се покоят?

Аз в ни едно до днес не ти гостувах.

Прилъгвах се, че може да съм твоя.

Събирам в стих ранените си букви.

 

И смисъла оставям за средата –

където ще разпъна страховете.

Задрасках много дати в календара,

запазих две – за есента без тебе.

 

Родих се на превала на септември –

не знам дали съм край, или начало.

А многоточията ме изнервят –

след тях непоносимо съм мълчала.

 

Претеглям на сърдечните си клапи

до нежност и костица всяка дума.

Дъждът неделен, който ме изплака –

не ме пови във яворова шума.

 

Подир шептежа му – от студ изтръпнал,

познавам винаги, че иде зима.

Деня запомних – в който ти си тръгна.

Забравя ли те – ще е непростимо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А многоточията ме изнервят –
    след тях непоносимо съм мълчала.
    Понякога това мълчание крещи! Много е хубаво, Вале!
  • Финалът!!!
  • Няма покой за бурните натури. Няма пристан любовта ...Все едно дали е пролет... Или есента е посивяла в косите ни...
    И без клапи сърцето ще бие... Щом отмерва дози Любов...До край.
    Краят?!...Него просто го няма!
    Благодаря ти, Валка!
  • Дано е само този ден..! 🙏 Ако цялата есен сме с такова настроение, ще бъде жалко, че нямаме сетива за красотата ѝ!
    Отново блестяща поезия, Валка😍🌹!
  • И аз те прегръщам, Наде, има такива дни. И есени.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...