Две дати от календара
ДВЕ ДАТИ ОТ КАЛЕНДАРА
В кое пространство крие се покоят?
Аз в ни едно до днес не ти гостувах.
Прилъгвах се, че може да съм твоя.
Събирам в стих ранените си букви.
И смисъла оставям за средата –
където ще разпъна страховете.
Задрасках много дати в календара,
запазих две – за есента без тебе.
Родих се на превала на септември –
не знам дали съм край, или начало.
А многоточията ме изнервят –
след тях непоносимо съм мълчала.
Претеглям на сърдечните си клапи
до нежност и костица всяка дума.
Дъждът неделен, който ме изплака –
не ме пови във яворова шума.
Подир шептежа му – от студ изтръпнал,
познавам винаги, че иде зима.
Деня запомних – в който ти си тръгна.
Забравя ли те – ще е непростимо.
© Валентина Йотова All rights reserved.
