19 февр. 2022 г., 13:53

Две думи 

  Поэзия » Философская
332 0 5

Когато ме разплаче самотата

С протегнати оголени ръце

Уют намерила в тъмни цветове

Тя иска да живея без сърце. 

 

В нерадостта на моето утро

Изповед излива обичта 

Прекрасната усмивка на деня

Крещи лъжа в снежната гора. 

 

В пустоша на дните мълчаливи

Се спускат спомени безброй

Две думи /имам друга/ само закачливи

Удавиха душата ми с порой.

 

Пътувам в замръзналата синева

С Прошката и Истината гола

Студено е! Дали ще устоя

С болката сама да продължа! 

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??