Когато ме разплаче самотата
С протегнати оголени ръце
Уют намерила в тъмни цветове
Тя иска да живея без сърце.
В нерадостта на моето утро
Изповед излива обичта
Прекрасната усмивка на деня
Крещи лъжа в снежната гора.
В пустоша на дните мълчаливи
Се спускат спомени безброй
Две думи /имам друга/ само закачливи
Удавиха душата ми с порой.
Пътувам в замръзналата синева
С Прошката и Истината гола
Студено е! Дали ще устоя
С болката сама да продължа!
© Мария Николова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
