Когато ме разплаче самотата
С протегнати оголени ръце
Уют намерила в тъмни цветове
Тя иска да живея без сърце.
В нерадостта на моето утро
Изповед излива обичта
Прекрасната усмивка на деня
Крещи лъжа в снежната гора.
В пустоша на дните мълчаливи
Се спускат спомени безброй
Две думи /имам друга/ само закачливи
Удавиха душата ми с порой.
Пътувам в замръзналата синева
С Прошката и Истината гола
Студено е! Дали ще устоя
С болката сама да продължа!
© Мария Николова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
