Две думи
Когато ме разплаче самотата
С протегнати оголени ръце
Уют намерила в тъмни цветове
Тя иска да живея без сърце.
В нерадостта на моето утро
Изповед излива обичта
Прекрасната усмивка на деня
Крещи лъжа в снежната гора.
В пустоша на дните мълчаливи
Се спускат спомени безброй
Две думи /имам друга/ само закачливи
Удавиха душата ми с порой.
Пътувам в замръзналата синева
С Прошката и Истината гола
Студено е! Дали ще устоя
С болката сама да продължа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Николова Всички права запазени
