19.02.2022 г., 13:53 ч.

Две думи 

  Поезия » Философска
318 0 5

Когато ме разплаче самотата

С протегнати оголени ръце

Уют намерила в тъмни цветове

Тя иска да живея без сърце. 

 

В нерадостта на моето утро

Изповед излива обичта 

Прекрасната усмивка на деня

Крещи лъжа в снежната гора. 

 

В пустоша на дните мълчаливи

Се спускат спомени безброй

Две думи /имам друга/ само закачливи

Удавиха душата ми с порой.

 

Пътувам в замръзналата синева

С Прошката и Истината гола

Студено е! Дали ще устоя

С болката сама да продължа! 

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??