3 мая 2014 г., 10:50

Две шепи на кръст

6.2K 25 22

Колко хора я знаят по Божия свят –
тази шарена черга на земните плещи?...
С красотата на рай и с ината на ад
оцелява тринадесет века и нещо...

А е толкова малка – две шепи на кръст.
За неделя нашир и надлъж ще я минеш.
Знам, пръстта и през девет морета е пръст,
но платена със кръв, се нарича родина.

Тя милее за всичките свои чеда – 
даже тези с печата на грозни палачи.
Ще измие смъртта им с мълчана вода
и за техните мъки отвъдни ще плаче.

Ние носим навярно огромна вина –   
тази милост пилеем от няколко века,
не разбрали, че само на родна земя
и пръстта върху гроба е двойно по-лека.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ники Комедвенска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силен патриотичен стих като прегръдка за България!
  • Коментирал.съм го. Но сега искам да кажа: Ники Комедвенска е голяма българска поетеса! Затова нека да и (ударено и не знам как да го напиша тук) се радваме!
  • Това кратко стихотворение отговаря на много незададени въпроси. И аз Ви свалям шапка, Ники!
  • ..хубаво, две шепи на кръст..побрала се на кръст, това веднъж го "видях" - разпятието България,..сърцето е Велико Търново, главата - София, гръбнака Стара планина, краката - в Черното море, върху "кръста" на стихиите - водата на Искъра от Рила пресечена от огъня на Слънцето, който минава по Стара планина...сякаш невидима ръка, всеки божи ден, прави кръстен знак с тях.
  • Стих - достоен за Химн ! Браво !

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...