3 may 2014, 10:50

Две шепи на кръст

6.2K 25 22

Колко хора я знаят по Божия свят –
тази шарена черга на земните плещи?...
С красотата на рай и с ината на ад
оцелява тринадесет века и нещо...

А е толкова малка – две шепи на кръст.
За неделя нашир и надлъж ще я минеш.
Знам, пръстта и през девет морета е пръст,
но платена със кръв, се нарича родина.

Тя милее за всичките свои чеда – 
даже тези с печата на грозни палачи.
Ще измие смъртта им с мълчана вода
и за техните мъки отвъдни ще плаче.

Ние носим навярно огромна вина –   
тази милост пилеем от няколко века,
не разбрали, че само на родна земя
и пръстта върху гроба е двойно по-лека.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ники Комедвенска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силен патриотичен стих като прегръдка за България!
  • Коментирал.съм го. Но сега искам да кажа: Ники Комедвенска е голяма българска поетеса! Затова нека да и (ударено и не знам как да го напиша тук) се радваме!
  • Това кратко стихотворение отговаря на много незададени въпроси. И аз Ви свалям шапка, Ники!
  • ..хубаво, две шепи на кръст..побрала се на кръст, това веднъж го "видях" - разпятието България,..сърцето е Велико Търново, главата - София, гръбнака Стара планина, краката - в Черното море, върху "кръста" на стихиите - водата на Искъра от Рила пресечена от огъня на Слънцето, който минава по Стара планина...сякаш невидима ръка, всеки божи ден, прави кръстен знак с тях.
  • Стих - достоен за Химн ! Браво !

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...