21 авг. 2007 г., 12:15

Две сълзи

1.5K 0 3
В очите ми дъжд вали,
от очите ми се стичат сълзи
и болката, която ти ми причини,
отлита със нашите мечти.

И колко дълго аз ще чакам този ден,
когато ти ще плачеш за мен
и болката, която ти ми причини,
ще излиза от твоите очи.

Две сълзи, нека две сълзи
излязат от твоте очи,
две сълзи, да, две сълзи,
нека това сме аз и ти.

Споменът ме връща пак при теб,
при твоето сърце от лед
и розата вехне ден след ден,
както ще вехнеш и ти за мен.

Любовта умря в нощта,
умря от твоята вина,
вече те забравих аз,
вече говоря на глас,
вече няма сълзи
във моите две очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Мотовили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, много добри произведения имаш.
  • Някога бях писала на една приятелка:"...но питаш кой ли враг ще бъде по коварен, дали самотния пренесъл се в ноща или пък този който със присъствие ще носи още по-голяма самота?..."сега го подарявам на теб. И дано тази раздяла ти помогне да намериш човека който няма да ти носи самота и ще заслужава да върви до теб дори до края на света.Стискам палци!
  • Хареса ми, тъжно или не!Поздрав!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...