Две сълзи
от очите ми се стичат сълзи
и болката, която ти ми причини,
отлита със нашите мечти.
И колко дълго аз ще чакам този ден,
когато ти ще плачеш за мен
и болката, която ти ми причини,
ще излиза от твоите очи.
Две сълзи, нека две сълзи
излязат от твоте очи,
две сълзи, да, две сълзи,
нека това сме аз и ти.
Споменът ме връща пак при теб,
при твоето сърце от лед
и розата вехне ден след ден,
както ще вехнеш и ти за мен.
Любовта умря в нощта,
умря от твоята вина,
вече те забравих аз,
вече говоря на глас,
вече няма сълзи
във моите две очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Мотовили Всички права запазени