Две сълзи
от очите ми се стичат сълзи
и болката, която ти ми причини,
отлита със нашите мечти.
И колко дълго аз ще чакам този ден,
когато ти ще плачеш за мен
и болката, която ти ми причини,
ще излиза от твоите очи.
Две сълзи, нека две сълзи
излязат от твоте очи,
две сълзи, да, две сълзи,
нека това сме аз и ти.
Споменът ме връща пак при теб,
при твоето сърце от лед
и розата вехне ден след ден,
както ще вехнеш и ти за мен.
Любовта умря в нощта,
умря от твоята вина,
вече те забравих аз,
вече говоря на глас,
вече няма сълзи
във моите две очи.
© Вили Мотовили All rights reserved.