Дворчето на баба

11 нояб. 2024 г., 14:55

Поэзия

132 2 3

ДВОРЧЕТО НА БАБА

Разчорли вятър вехтите асми

и дядо пусна пилците на двора,

и курника със слама зазими,

наръси го с игличките на бора,

а баба дигна двете си тави,

в които кипна сладкото от дюли,

а котаракът припечето сви –

и го отмъкна някъде до юли,

доде събирах жълтата трева,

и прочката на дама се отвори,

и старото магаре изрева –

с глава прекръсти меките простори,

и катеричка прелетя една –

да си нагледа зимната хралупа,

поседнах в тази блага тишина

една шишарка с нея да изхрупам,

а сетне връз покривката от лен

прекръстих се със старците над хляба.

Когато остарея някой ден,

аз ще ви чакам в дворчето на баба.